Преди броени дни, взех интервю от баба Гюлбие. На младини, тя е живяла в едно близко село край град Разград. Попитах я за нейното детсво в селото и какво може да ни каже относно киселото мляко.

"Детсвото ми беще сравнително хубаво и щастливо в селото. За киселото мляко... Като бях малка, баба ми ме научи как да правя кисело мляко." каза тя.

Помолих я да ни разкаже метода, на който баба й я е научила да прави кисело мляко.

"Вземаш 1 литър прясно мляко в една тенджера и го слагаш на котлон да заври. Обаче постоянно трябва да бъркаш с една лъжица. Трябва много да бъркаш, за да може да се изпари водата от млякото и да не изгаря. Като почне да ври, я дърпаш от котлона. В една чаша слагаш една лъжица кисело мляко.." Тука аз я прекъснах, за да попитам защо слагаме кисело мляко.

"Баба ми така ме научи да правя. Когато щеше да прави кисело мляко, ме пращаше до съседите да поискам една лъжичка кисело мляко. Тогава казвахме 'Отивам да си открадна кисело мляко!'. Бяха хубави времена." засмя се баба Гюлбие и продължи.

"Слагаме 1 чаена лъжица кисело мляко в една чаша и малко студено прясно мляко и бъркаме, за да стане по-рядко киселото мляко. В отделни буркани слагаш врялото прясно мляко и чакаш да изстине малко. Трябва да е достатъчно изстинало, че когато си пъхнеш леко кутрето в млякото да не ти пари. Като изстине, слагаш от рядкото кисело мляко по малко, докато го и бъркаш, затваряш капака на буркана и слагаш една кърпа отгоре. След час-два махни кърпата и сложи буркана в хладилника. На следващия ден, киселото мляко вече е готово за ядене!"

Това беше какво ни каза баба Гюлбие за киселото мляко. Много й благодаря за съдействието.